Псалми 95

1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

Kom, lat oss fegnast for Herren, lat oss ropa av frygd for vårt frelse-berg!

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Lat oss stiga fram for hans åsyn med lovsong, lat oss syngja vår fagnad for honom i salmar!

3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

For ein stor Gud er Herren og ein stor konge yver alle gudar,

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

han som i si hand hev det djupaste av jordi, og som eig topparne av fjelli.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Han eig havet, for han hev skapt det, og turrlendet hev hans hender laga.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Kom, lat oss falla ned og bøygja oss, lat oss bøygja kne for Herren, vår skapar!

7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

For han er vår Gud, og me er det folk han føder, og den hjord som handi hans leider. Å, vilde de høyra på hans røyst i dag!

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Forherd ikkje dykkar hjarta som ved Meriba, som på Massa-dagen i øydemarki,

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

der federne dykkar freista meg! Dei prøvde meg, endå dei hadde set mi gjerning.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

I fyrti år var eg leid av den ætti, og eg sagde: «Dei er eit folk med villfarande hjarta, og dei kjenner ikkje vegarne mine.»

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

So svor eg i min vreide: «Sanneleg, dei skal ikkje koma inn til mi kvila.»