Псалми 95

1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

Nāciet, dziedāsim Tam Kungam priecīgi, gavilēsim savas pestīšanas patvērumam.

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Ejam priekš Viņa vaiga ar pateikšanu, gavilēsim Viņam ar dziesmām.

3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

Jo Tas Kungs ir tas lielais un stiprais Dievs un tas lielais ķēniņš pār visiem dieviem.

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Viņa rokā ir zemes dziļumi, un kalnu augstumi Viņam pieder.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Viņam pieder jūra, jo Viņš to radījis, un Viņa rokas sausumu ir cēlušas.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Nāciet, pielūgsim, klanīsimies un metīsimies ceļos priekš Tā Kunga, sava radītāja.

7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Jo Viņš ir mūsu Dievs, un mēs esam Viņa ganības ļaudis un Viņa rokas avis.

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Šodien, kad jūs Viņa balsi dzirdiet, tad neapcietinājiet savas sirdis, tā kā Meribā, tā kā Masā tuksnesī,

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

Kur jūsu tēvi Mani kārdināja, Mani pārbaudīja, lai gan Manus darbus redzēja.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Man četrdesmit gadus raizes ir bijušas ar šo tautu, tā ka Es sacīju: tie ir ļaudis, kam sirds maldās un kas Manus ceļus nepazīst.

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Tādēļ Es Savā dusmībā esmu zvērējis: tiešām, tiem nebūs nākt pie Manas dusas.