Псалми 95

1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

VENITE, cantiamo lietamente al Signore; Giubiliamo alla Rocca della nostra salute.

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Andiamogli incontro con lodi, Giubiliamogli con salmi.

3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

Perciocchè il Signore [è] Dio grande, E Re grande sopra tutti gl'iddii.

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Perciocchè egli tiene in mano le profondità della terra; E le altezze de' monti [sono] sue.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Ed a lui [appartiene] il mare, perchè egli l'ha fatto; E l'asciutto, [perchè] le sue mani [l]'hanno formato.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Venite, adoriamo, ed inchiniamoci; Inginocchiamoci davanti al Signore che ci ha fatti.

7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Perciocchè egli [è] il nostro Dio; E noi [siamo] il popolo del suo pasco, E la greggia della sua condotta.

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Oggi, se udite la sua voce, Non indurate il vostro cuore, come [in] Meriba; Come [al] giorno di Massa, nel deserto;

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

Ove i padri vostri mi tentarono, Mi provarono, ed anche videro le mie opere.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Lo spazio di quarant'anni [quella] generazione mi fu di noia; Onde io dissi: Costoro [sono] un popolo sviato di cuore, E non conoscono le mie vie.

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Perciò giurai nell'ira mia: Se entrano [giammai] nel mio riposo.