Псалми 95

1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

O come, let us sing unto the Lord: let us shout joyfully to the rock of our salvation.

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Let us come before his presence with thanksgiving, and shout joyfully unto him with psalms.

3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

For a great God is the Lord, and a great King above all Gods;

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

In whose hand are the deep places of the earth; and whose are the heights of mountains;

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Whose is the sea, and who hath made it; and whose hands have formed the dry land.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Oh come, let us prostrate ourselves and bow down: let us kneel before the Lord our Maker.

7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

For he is our God; and we are the people of his pasture, and the flock of his hand: yea, this day, if ye will hearken to his voice,

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Harden not your heart, as at Meribah, as on the day of the temptation in the wilderness:

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

When your fathers tempted me, proved me, although they had seen my doing.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Forty years long did I feel loathing on that generation, and I said, It is a people of an erring heart; and they truly acknowledged not my ways:

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

So that I swore in my wrath, that they should not enter into my rest.