Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Tanrı adamı Musa'nın duası Ya Rab, barınak oldun bize Kuşaklar boyunca.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Dağlar var olmadan, Daha evreni ve dünyayı yaratmadan, Öncesizlikten sonsuzluğa dek Tanrı sensin.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
İnsanı toprağa döndürürsün, “Ey insanoğulları, toprağa dönün!” diyerek.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Çünkü senin gözünde bin yıl Geçmiş bir gün, dün gibi, Bir gece nöbeti gibidir.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
İnsanları bir düş gibi siler, süpürürsün, Sabah biten ot misali:
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Sabah filizlenir, büyür, Akşam solar, kurur.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Eriyip bitiyoruz senin öfkenden, Kızgınlığından dehşete düşüyoruz.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Suçlarımızı önüne, Gizli günahlarımızı yüzünün ışığına çıkardın.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Gazabından kısalıyor günlerimiz, Bir soluk gibi tükeniyor yıllarımız.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Ömrümüz yetmiş yıl sürüyor, Bilemedin seksen, o da sağlıklıysak; En güzel yıllar da zahmetle, kederle geçiyor, Çabucak bitiyor, uçup gidiyoruz.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Kim bilir gazabının gücünü? Çünkü öfken sana duyulan korku kadar güçlüdür.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Bu yüzden günlerimizi saymayı bize öğret ki, Bilgelik kazanalım.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Vazgeç, ya RAB! Öfken ne zamana dek sürecek? Acı kullarına!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Sabah bizi sevginle doyur, Ömrümüz boyunca sevinçle haykıralım.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Kaç gün bizi sıkıntıya soktunsa, Kaç yıl çile çektirdinse, O kadar sevindir bizi.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Yaptıkların kullarına, Görkemin onların çocuklarına görünsün.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Tanrımız Rab bizden hoşnut kalsın. Ellerimizin emeğini boşa çıkarma. Evet, ellerimizin emeğini boşa çıkarma.
