Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Ko e Lotu ʻa Mōsese ko e tangata ʻoe ʻOtua. ʻE Sihova, ko koe ko homau hūfanga ʻi he toʻutangata kotoa pē.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
ʻI he teʻeki ai fakatupu ʻae ngaahi moʻunga, pea teʻeki ai te ke ngaohi ʻae fonua mo māmani, ʻio, talu mei muʻa ʻo aʻu ʻo taʻengata, ko koe pe ko e ʻOtua.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
ʻOku ke liliu ʻae tangata ke ʻauha; pea ke pehē, “Tafoki, ʻakimoutolu ʻae fānau ʻae tangata.”
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
He ʻoku tatau ʻi ho ʻao ʻae taʻu ʻe afe mo e ʻaneafi ʻi hono hili ange ia, pea mo e leʻo ʻi he pō.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
ʻOku ke ʻave ʻakinautolu ʻo hangē ko e ʻave ʻe he vaitafe; ʻoku nau hangē ko e mohe: ʻi he pongipongi ʻoku nau tatau mo e mohuku ʻoku tupu hake.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
ʻI he pongipongi ʻoku lau maʻuiʻui ia, pea tupu hake: ʻi he efiafi ʻoku tuʻusi hifo ia, pea mae.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
He ʻoku mau ʻauha ʻi ho houhau, pea ʻoku mau mamahi ʻi ho tuputāmaki.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Kuo ke tuku ʻemau ngaahi hia ʻi ho ʻao, pea mo ʻemau ngaahi angahala fufū ʻi he maama ʻo ho fofonga.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
He ʻoku ʻosi atu homau ngaahi ʻaho kotoa pē ʻi ho houhau: ʻoku mau fakaʻosi homau ngaahi taʻu ʻo hangē ko e talanoa ʻoku lau.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Ko e ngaahi ʻaho ʻo homau taʻu ko e taʻu ʻe fitungofulu; pea kapau ʻe hoko ia ʻi hono mālohi ke valungofulu, ko hono mālohi ko e ngāue mo e mamahi; he ʻoku tuʻusi vave ia, pea ʻoku mau puna atu.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Ko hai ʻoku ne ʻiloʻi ʻae mālohi ʻo ho houhau? ʻO hangē ko ho manavahēʻia, ʻoku pehē ho houhau.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Ke pehē hoʻo akonakiʻi ʻakimautolu ke mau lau homau ngaahi ʻaho, koeʻuhi ke mau fakatokangaʻi homau loto ki he poto.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Tafoki, ʻE Sihova, ʻe fēfē hono fuoloa? Pea ke lolou koeʻuhi ko hoʻo kau tamaioʻeiki.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Ke ke fakamākona vave ʻakimautolu ʻaki hoʻo ʻaloʻofa; koeʻuhi ke mau fiefia mo nekeneka ʻi homau ʻaho fulipē.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Ke ke fakafiefiaʻi ʻakimautolu ʻo fakatatau ki he ngaahi ʻaho ne ke fakamamahiʻi ai ʻakimautolu, pea mo e ngaahi taʻu kuo mau mamata ai ki he kovi.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Pea ke tuku ke hā ki hoʻo kau tamaioʻeiki ʻa hoʻo ngāue, pea mo ho nāunau ki heʻenau fānau.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Pea ke ʻiate kimautolu ʻae lelei ʻo Sihova ko homau ʻOtua: pea ke fokotuʻu ke maʻu ʻae ngāue ʻa homau nima kiate kimautolu; ʻio, ko e ngāue ʻa homau nima ke fakamaau ia.
