Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Señor, tú nos has sido refugio en generación y generación.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Antes que naciesen los montes, y formases la tierra y el mundo, y desde el siglo, y hasta el siglo, tú eres Dios.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Vuelves al hombre hasta ser quebrantado; y dices: Convertíos, hijos del hombre.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Porque mil años delante de tus ojos, son como el día de ayer, que pasó, y como la vela de la noche.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Háceslos pasar como avenida de aguas: son como sueño: a la mañana pasará como la yerba;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Que a la mañana florece, y crece: a la tarde es cortada, y se seca.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Porque con tu furor somos consumidos: y con tu ira somos conturbados.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Pusiste nuestras maldades delante de ti: nuestros yerros a la lumbre de tu rostro.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Porque todos nuestros días declinan a causa de tu ira: acabamos nuestros años, como la palabra.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Los días de nuestra edad son setenta años: y los de los más valientes, ochenta años: y su fortaleza es molestia, y trabajo: porque es cortado presto, y volamos.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
¿Quién conoce la fortaleza de tu ira? que tu ira es como tu temor.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Para contar nuestros días ház nos saber así: y traeremos al corazón sabiduría.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Vuélvete a nosotros o! Jehová: ¿hasta cuándo? y aplácate para con tus siervos.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Hártanos de mañana de tu misericordia: y cantaremos, y alegrarnos hemos todos nuestros días.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Alégranos como en los días que nos afligiste: como en los años que vimos mal.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Parezca en tus siervos tu obra; y tu gloria sobre sus hijos.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Y sea la hermosura de Jehová nuestro Dios sobre nosotros: y haz permanecer sobre nosotros la obra de nuestras manos: la obra de nuestras manos confirma.
