Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Oh ʼAdonay, Tú fuiste nuestro Refugio en todas las generaciones.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Antes que nacieran las montañas, O formaras la tierra y el mundo, Desde la eternidad y hasta la eternidad, Tú eres ʼEL.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Devuelves el hombre al polvo, Y dices: Conviértanse, hijos de hombres.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Porque 1.000 años delante de tus ojos son como el día de ayer que pasó, O como una de las vigilias de la noche.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Los arrastras con torrentes de agua. Son como un sueño. Son como la hierba que crece en la mañana.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
En la mañana reverdece y florece, Hacia la llegada de la noche se marchita y se seca.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Porque somos consumidos con tu ira, Y con tu furor somos turbados.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Colocaste nuestras iniquidades ante Ti, Nuestras cosas ocultas a la luz de tu rostro.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Porque todos nuestros días declinan a causa de tu ira. Terminamos nuestros años como un suspiro.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Los días de nuestra vida son 70 años, Y en los robustos, 80 años. Sin embargo, su fortaleza es molestia y trabajo, Porque pronto pasan y volamos.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
¿Quién entiende el poder de tu ira Y tu indignación como debes ser temido?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Enséñanos a contar nuestros días De tal modo que traigamos al corazón sabiduría.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Vuélvete, oh Yavé. ¿Hasta cuándo? Ten compasión de tus esclavos.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
En la mañana sácianos de tu misericordia, Y cantaremos y nos alegraremos todos nuestros días.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Alégranos según los días que nos afligiste, Y los años en los cuales vimos el mal.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que tu obra aparezca en tus esclavos, Y tu majestad en sus hijos.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Sea la gracia de ʼAdonay nuestro ʼElohim sobre nosotros, Y nos confirme la obra de nuestras manos. ¡Sí, confirma la obra de nuestras manos!
