Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Una oración de Moisés, el hombre de Dios. Señor, ¡A través de cada generación has sido un “hogar” para nosotros!
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Antes de que las montañas nacieran, antes de que trajeras al mundo la tierra y el universo, desde la eternidad pasada, hasta la eternidad futura, haz sido Dios.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Llevas a la gente nuevamente al polvo, diciendo, “Vuelvan al polvo, seres humanos”.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
A tus ojos, mil años son solo como un día que se fue; como pocas horas que pasan por la noche.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Llevas la vida de las personas a un repentino final, como un sueño que se desvanece. Ellos son como la grama que crece en la mañana,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
que brota muy temprano, fresca y nueva, pero por la tarde esta marchita y muerta.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Somos quemados por tu ira, aterrorizados por tu furia.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tú has puesto nuestros pecados delante de ti, nuestros más profundos secretos son revelados a la luz de tu presencia.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Nuestras vidas se desvanecen bajo tu ira, llegando a su final tan rápido como un respiro.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Vivimos por setenta años, ochenta si tenemos la fuerza. Pero incluso en el mejor momento de la vida, todo lo que tenemos son dificultades y sufrimiento. Pronto nuestras vidas llegan a su fin y nos hemos ido.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
¿Quién puede conocer el poder de tu ira? ¿Quién puede entender tu furia de tal forma que te rinda reverencia?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
¡Enséñanos a vivir cada uno de nuestros días para que podamos vivir de manera sabia!
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Señor, ¿Cuánto tiempo pasará antes de que vengas a nosotros y tengas lástima con tus siervos?
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Muéstranos cada mañana tu gran amor para que seamos felices, llena de alegría nuestras vidas.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
¡Haznos alegrar por la cantidad de días que estuvimos tristes, por todos los años que sufrimos!
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que nosotros, tus siervos, veamos otra vez tus obras por nosotros que nuestros hijos vean tu gloria.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que nuestro señor y Dios se complazca con nosotros, bendiciendo cada cosa que hagamos, bendiciendo cada cosa que hagamos.
