Псалми 90

1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.