Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Gospode! ti si nam utoèište od koljena do koljena.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Prije nego se gore rodiše i sazda se zemlja i vasiljena, i od vijeka i do vijeka ti si Bog.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Ti povraæaš èovjeka u truhlež, i govoriš: vratite se sinovi ljudski!
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Jer je tisuæa godina pred oèima tvojima kao dan juèerašnji, kad mine, i kao straža noæna.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Ti ih kao povodnjem odnosiš; oni su kao san, kao trava, koja rano vene,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Ujutru cvjeta i uvene, uveèe se pokosi i sasuši.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Jer nas nestaje od gnjeva tvojega, i od jarosti tvoje u smetnji smo.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Stavio si bezakonja naša preda se, i tajne naše na svjetlost lica svojega.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Svi se dani naši prekraæuju od srdnje tvoje, godine naše prolaze kao glas.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Dana godina naših svega ima do sedamdeset godina, a u jaèega do osamdeset godina: i sam je cvijet njihov muka i nevolja; jer teku brzo, i mi odlijeæemo.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Ko zna silu gnjeva tvojega i tvoju jarost, da bi te se kao što treba bojao?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Nauèi nas tako brojiti dane naše, da bismo stekli srce mudro.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Povrati se, Gospode! Dokle æeš? Smiluj se na sluge svoje.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Ujutru nas nasiti dobrote svoje, i radovaæemo se i veseliti u sve dane svoje.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Obraduj nas prema danima, u koje si nas muèio, i prema godinama, u koje smo gledali nevolju.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Neka se pokaže na slugama tvojim djelo tvoje, i slava tvoja na sinovima njihovijem.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Neka bude dobra volja Gospoda Boga našega s nama, i djelo ruku naših dovrši nam, i djelo ruku naših dovrši.
