Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Молитва Моисея, человека Божия.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Господи! Ты нам прибежище в род и род.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, и от века и до века Ты - Бог.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: “возвратитесь, сыны человеческие!”
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и как стража в ночи.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Ты как наводнением уносишь их; они - как сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает;
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Дней лет наших - семьдесят лет, а при большей крепости - восемьдесят лет; и самая лучшая пора их - труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Возвесели нас за дни, в которые Ты поражал нас, за лета, в которые мы видели бедствие.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя;
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.
