Псалми 90

1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Oração de Moisés, homem de Deus: Senhor, tu tens sido nossa habitação, de geração em geração.

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Antes que os montes surgissem, e tu produzisses a terra e o mundo, desde à eternidade até a eternidade tu és Deus.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Tu fazes o homem voltar ao pó, e dizes: Retornai-vos, filhos dos homens!

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Porque mil anos aos teus olhos são como o dia de ontem, que passou, e como a vigília da noite.

5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Tu os levas como correntes de águas; são como o sono; de madrugada são como a erva que brota:

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

De madrugada floresce, e brota; à tarde é cortada, e se seca.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Porque perecemos com tua ira, e nos assombramos com teu furor.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Tu pões nossas perversidades perante ti, nosso [pecado] oculto [perante] a luz do teu rosto.

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Porque todos os nossos dias se vão por causa de tua irritação; acabamos nossos anos como um suspiro.

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Os dias de nossa vida [chegam até] os setenta anos; e os que são mais fortes, até os oitenta anos; e o melhor deles é canseira e opressão, porque logo é cortado, e saímos voando.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Quem conhece a força de tua ira? O teu furor é conforme o temor a ti.

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Ensina [-nos] a contar nossos dias de tal maneira que alcancemos um coração sábio.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Retorna, SENHOR! Até quando? [Tem] compaixão para com teus servos.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Farta-nos de manhã com tua bondade; e nos alegraremos e seremos cheios de alegria por todos os nossos dias.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Alegra-nos conforme os dias [em que] tu nos afligiste, os anos [em que] vimos o mal.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Que tua obra apareça aos teus servos, e tua glória sobre seus filhos.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

E que o agrado do SENHOR nosso Deus seja sobre nós; e confirma as obras de nossas mãos sobre nós; sim, a obra de nossas mãos, confirma!