Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Senhor, tu tens sido o nosso refúgio, de geração em geração.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Antes que os montes nascessem, ou que tu formasses a terra e o mundo, mesmo de eternidade em eternidade, tu és Deus.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu reduzes o homem à destruição; e dizes: tornai-vos, filhos dos homens.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Porque mil anos são aos teus olhos como o dia de ontem quando passou, e como a vigília da noite.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu os levas como com uma corrente d'água: são como um sono: de manhã são como a erva que cresce.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
De madrugada floresce e se muda: à tarde se corta e se seca.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Pois somos consumidos pela tua ira, e pelo teu furor somos angustiados.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Diante de ti puseste as nossas iniquidades: os nossos pecados ocultos à luz do teu rosto.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Pois todos os nossos dias vão passando na tua indignação; passamos os nossos anos como um conto que se conta.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Os dias da nossa vida chegam a setenta anos, e se alguns pela sua robustez chegam a oitenta anos, o orgulho deles é canceira e enfado, pois cedo se corta e vamos voando.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Quem conhece o poder da tua ira? segundo és tremendo, assim é o teu furor.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Ensina-nos a contar os nossos dias, de tal maneira que alcancemos corações sábios.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Volta-te para nós, Senhor: até quando? e aplaca-te para com os teus servos.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Farta-nos de madrugada com a tua benignidade, para que nos regozijemos, e nos alegremos todos os nossos dias.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Alegra-nos pelos dias em que nos afligiste, e pelos anos em que vimos o mal.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Apareça a tua obra aos teus servos, e a tua glória sobre seus filhos.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
E seja sobre nós a formosura do Senhor, nosso Deus: e confirma sobre nós a obra das nossas mãos; sim, confirma a obra das nossas mãos.
