Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Ei bøn av gudsmannen Moses. Herre, du hev vore ei livd for oss frå ætt til ætt.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Fyrr fjelli vart til, og du skapte jordi og heimen, ja frå æva og til æva er du Gud.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Du let menneskja venda um til dust og segjer: «Vend um att, de menneskjeborn!»
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For tusund år er i dine augo som dagen i går når han lid, som ei vakt um natti.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Du riv deim burt som i flaum, dei vert som ein svevn, um morgonen er dei som groande graset;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
um morgonen blømer det og gror, um kvelden visnar det burt og turkast upp.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For me hev forgjengest ved din vreide, og ved din harm er me burtskræmde.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Du hev sett våre misgjerder for augo dine, vår løynde synd i ljoset frå di åsyn.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For alle våre dagar er framfarne i din vreide, me hev livt våre år til ende som ein sukk.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Vår livstid, ho varer sytti år, og når der er mykje kraft, åtteti år, og jamvel det stoltaste er møda og fåfengd, for snart er det framfare, og me flaug burt.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Kven kjenner styrken i din vreide og din harm, soleis som ein bør ottast deg?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Å telja våre dagar, det lære du oss, at me kann få visdom i hjarta.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Vend um, Herre! Kor lenge? Og lat det gjera deg vondt for tenarane dine!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Metta oss med di miskunn når morgonen renn, so vil me fegnast og gleda oss alle våre dagar!
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Gled oss etter dei dagar du hev bøygt oss, etter dei år me hev set ulukka!
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Lat di gjerning syna seg for tenarane dine og din herlegdom yver deira born!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Og Herren, vår Guds ynde vere yver oss, og det våre hender gjer, gjeve du framgang for oss, ja, det våre hender gjer, det gjeve du framgang!
