< Псалми 90 >
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Oratio Moysi, hominis Dei. [Domine, refugium factus es nobis a generatione in generationem.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Priusquam montes fierent, aut formaretur terra et orbis, a sæculo et usque in sæculum tu es, Deus.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Ne avertas hominem in humilitatem: et dixisti: Convertimini, filii hominum.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Quoniam mille anni ante oculos tuos tamquam dies hesterna quæ præteriit: et custodia in nocte
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
quæ pro nihilo habentur, eorum anni erunt.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Mane sicut herba transeat; mane floreat, et transeat; vespere decidat, induret, et arescat.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Quia defecimus in ira tua, et in furore tuo turbati sumus.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Posuisti iniquitates nostras in conspectu tuo; sæculum nostrum in illuminatione vultus tui.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Quoniam omnes dies nostri defecerunt, et in ira tua defecimus. Anni nostri sicut aranea meditabuntur;
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
dies annorum nostrorum in ipsis septuaginta anni. Si autem in potentatibus octoginta anni, et amplius eorum labor et dolor; quoniam supervenit mansuetudo, et corripiemur.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Quis novit potestatem iræ tuæ, et præ timore tuo iram tuam
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
dinumerare? Dexteram tuam sic notam fac, et eruditos corde in sapientia.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Convertere, Domine; usquequo? et deprecabilis esto super servos tuos.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Repleti sumus mane misericordia tua; et exsultavimus, et delectati sumus omnibus diebus nostris.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Lætati sumus pro diebus quibus nos humiliasti; annis quibus vidimus mala.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Respice in servos tuos et in opera tua, et dirige filios eorum.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Et sit splendor Domini Dei nostri super nos, et opera manuum nostrarum dirige super nos, et opus manuum nostrarum dirige.]