Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Ra Anumzamoka fore hu anante anante huno'ma e'nea vahepina, kagra kumati'gna hunka maninka e'nane.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Agonaramina forera osu'negeno, ama mopane kokanema tro'ma osu'nenka, ko maninka e'nana Anumzankinka eseteti'ma agafama huno atupare'ma uhanati'neana Kagrake'za Anumzana mani'nane.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Vahera zamazeri rukrahe hanke'za ete kugusopafi nevazagenka amanage nehane, tamagra fri vahe mani'nazanki, ete frita kugusopa seho hunka nehane.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Na'ankure 1 tauseni'a kafumo'a, kagri kavurera amneza me'neankino, mago knamo'a sondia vahe'mo'ma kenage'ma kvama krino mani'negeno ame huno eviankna hu'ne.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Avanama ke'nea zamo'ma vahe antahintahifinti'ma ame huno fanane hiankna hunka vahera ahe nefrine. Vahe'mo'za nanterama trazama hageno mareriankna nehaze.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Nanterana tra'zamo'a amosrea aheteno, kinagama segeno'a hagege nehie.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Ra Anumzamoka krimpama aherantanketa hagege nehuta, kasima vazinerantanketa, tagra tusi tagogogu nehune.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Ra Anumzamoka kumitia kavuga eri fanara huntankeno, oku'a nehu'na kumitimo'enena kagri masare amate me'negenka negane.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Tagra maka kna kagri krimpa hezampi manita nevuta, tasimu'ma anteankna huta ame huta fanane nehune.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Kafuma manita vanuna kafua, 70'a kafu tami'nane. Hanki tavufgamo'ma knare'ma huno me'nigeta, amne 80'a kafuzagea manigahune. Hianagi knare kafuma manita vanumpina, tatazamo'ene hazenke zamo'enena aviteno nevanigeno, kafu zagetimo'a ame huno evanigeta fanane hugahune.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Krimpa ahe'zamofo hihamu'a, iza mago vahe'mo'a antahino keno hu'ne? Na'ankure krimpa ahe'zamo'a, rankrerfa hu'neanki'za kagoro hugantega vahe korora hunegantaze.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
E'ina hu'negu manitama vanuna kna'a rempi huramigeta knare antahi'zana enerita manita vamneno.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Ra Anumzamoka ete tagritega eno. Hago zazate krimpa ahezmantenka avega antenka ananki, eri'za vaheka'aramina kasunku huzmanto.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Maka nanterana vagaore kavesizanteti tazeri knare hugeta, maka knama manita vanunana, musena nehuta zagamera huta musena huvava hamneno.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Tazeri havizama hunka e'nana avamente, ete tazeri muse huo. Hazenkefima manitama e'nona kafumofo avamente tazeri muse huo.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Ra Anumzamoka eri'za vahekamota ranra zama tro'ma hu'nana zana taveri hananketa negesunkenka, anahu kna hunka hihamu masaka'a mofavre nagatimofona eriama hananke'za kegahaze.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Ra Anumzana tagri Anumzamoka kavesizamo'a tagri'ene me'neno, maka zama hanunana eri knare nehinketa, maka zampina knare hanune.
