Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Preghiera di Mosè, uomo di Dio. O Signore, tu sei stato per noi un rifugio d’età in età.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avanti che i monti fossero nati e che tu avessi formato la terra e il mondo, anzi, ab eterno in eterno, tu sei Dio.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu fai tornare i mortali in polvere e dici: Ritornate, o figliuoli degli uomini.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Perché mille anni, agli occhi tuoi, sono come il giorno d’ieri quand’è passato, e come una veglia nella notte.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu li porti via come in una piena; son come un sogno. Son come l’erba che verdeggia la mattina;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
la mattina essa fiorisce e verdeggia, la sera è segata e si secca.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Poiché noi siam consumati per la tua ira, e siamo atterriti per il tuo cruccio.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu metti le nostre iniquità davanti a te, e i nostri peccati occulti, alla luce della tua faccia.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Tutti i nostri giorni spariscono per il tuo cruccio; noi finiamo gli anni nostri come un soffio.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
I giorni de’ nostri anni arrivano a settant’anni; o, per i più forti, a ottant’anni; e quel che ne fa l’orgoglio, non è che travaglio e vanità; perché passa presto, e noi ce ne voliam via.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Chi conosce la forza della tua ira e il tuo cruccio secondo il timore che t’è dovuto?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Insegnaci dunque a così contare nostri giorni, che acquistiamo un cuor savio.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Ritorna, o Eterno; fino a quando? e muoviti a pietà dei tuoi servitori.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Saziaci al mattino della tua benignità, e noi giubileremo, ci rallegreremo tutti i dì nostri.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Rallegraci in proporzione de’ giorni che ci hai afflitti, e degli anni che abbiam sentito il male.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Apparisca l’opera tua a pro de’ tuo servitori, e la tua gloria sui loro figliuoli.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
La grazia del Signore Iddio nostro sia sopra noi, e rendi stabile l’opera delle nostre mani; sì, l’opera delle nostre mani rendila stabile.
