Псалми 90

1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Orazione di Mosè, uomo di Dio O SIGNORE, tu ci sei stato un abitacolo In ogni età.

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Avanti che i monti fosser nati, E che tu avessi formata la terra ed il mondo; Anzi ab eterno in eterno tu [sei] Dio.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Tu fai ritornar l'uomo in polvere, E dici: Ritornate, o figliuoli degli uomini.

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Perciocchè mille anni [sono] appo te Come il giorno d'ieri, quando è passato; O [come] una vegghia nella notte.

5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Tu porti via gli [uomini], come per una piena d'acque; Essi [non] sono [altro che] un sogno; Son come l'erba che si rinnovella la mattina.

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

La mattina ella fiorisce e si rinnovella; E la sera è segata e si secca.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Perciocchè noi veniam meno per la tua ira; E siam conturbati per lo tuo cruccio.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Tu metti davanti a te le nostre iniquità, [E] i nostri [peccati] occulti alla luce della tua faccia.

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Conciossiachè tutti i nostri giorni dichinino per la tua ira; Noi abbiam forniti gli anni nostri [così presto] come una parola.

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

I giorni de' nostri anni, in alcuni [non sono che] settant'anni; E [in altri], se ve ne sono di [maggiori] forze, [che] ottant'anni; Ed [anche] il fiore di quelli [non è altro che] travaglio e vanità; Perciocchè di subito è riciso, e noi ce ne voliam via.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Chi conosce la forza della tua ira, E la tua indegnazione, secondo che devi esser temuto?

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Insegna[ci] adunque a contare i nostri dì; Acciocchè acquistiamo un cuor savio.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Rivolgiti, Signore; infino a quando? E sii rappacificato inverso i tuoi servitori.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Saziaci [ogni] mattina della tua benignità; Acciocchè giubiliamo, e ci rallegriamo tutti i dì nostri.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Rallegraci, al par de' giorni che tu ci hai affliti; Degli anni che abbiamo sentito il male.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Apparisca l'opera tua verso i tuoi servitori, E la tua gloria verso i lor figliuoli.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

E sia il piacevole sguardo del Signore Iddio nostro sopra noi; E addirizza, [o Signore], sopra noi l'opera delle nostre mani.