Псалми 90

1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Signore, tu sei stato per noi un rifugio di generazione in generazione. Preghiera. Di Mosè, uomo di Dio.

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Prima che nascessero i monti e la terra e il mondo fossero generati, da sempre e per sempre tu sei, Dio.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Tu fai ritornare l'uomo in polvere e dici: «Ritornate, figli dell'uomo».

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Ai tuoi occhi, mille anni sono come il giorno di ieri che è passato, come un turno di veglia nella notte.

5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Li annienti: li sommergi nel sonno; sono come l'erba che germoglia al mattino:

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

al mattino fiorisce, germoglia, alla sera è falciata e dissecca.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Perché siamo distrutti dalla tua ira, siamo atterritti dal tuo furore.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Davanti a te poni le nostre colpe, i nostri peccati occulti alla luce del tuo volto.

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Tutti i nostri giorni svaniscono per la tua ira, finiamo i nostri anni come un soffio.

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Gli anni della nostra vita sono settanta, ottanta per i più robusti, ma quasi tutti sono fatica, dolore; passano presto e noi ci dileguiamo.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Chi conosce l'impeto della tua ira, tuo sdegno, con il timore a te dovuto?

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Insegnaci a contare i nostri giorni e giungeremo alla sapienza del cuore.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Volgiti, Signore; fino a quando? Muoviti a pietà dei tuoi servi.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Saziaci al mattino con la tua grazia: esulteremo e gioiremo per tutti i nostri giorni.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Rendici la gioia per i giorni di afflizione, per gli anni in cui abbiamo visto la sventura.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Si manifesti ai tuoi servi la tua opera e la tua gloria ai loro figli.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Sia su di noi la bontà del Signore, nostro Dio: rafforza per noi l'opera delle nostre mani, l'opera delle nostre mani rafforza.