Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Ein Gebet, von Moses, dem Gottesmann. - Ein Obdach bist Du, Herr, für uns durch alle Menschenalter.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Bevor die Berge noch geboren wurden, bevor die Erde und die Welt gezeugt, bist Du von Ewigkeit zu Ewigkeiten, Gott.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Die Menschen wandelst Du in Staub und sprichst: "Ihr andern Menschenkinder: werdet!"
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Denn tausend Jahre sind in Deinen Augen gleich einem jüngst vergangenen Tag, gleich einer Wache in der Nacht.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Du lässest sie im Schlaf entstehen; sie sind wie Gras, das morgens sprießt,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
das morgens blüht und sprießt, am Abend welkt und dorrt
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Vor Deinem Zorn vergehen wir; zunichte werden wir vor Deinem Grimme,
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
wenn Du Dir unsere Vergehn vor Augen stellst, vor Deines Angesichtes Leuchte unsere schlimmsten Fehler.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Denn alle unsere Tage schwinden unter Deinem Grimme, und wir verbringen unsere Jahre einem Seufzer gleich.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Auf siebzig kommen unsres Lebens Jahre, bei großer Kraft auf achtzig. Ihr Stolz ist Mühsal nur und Elend. Sie eilen schnell dahin, und wir entschwinden.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Wer weiß Bescheid mit Deines Zornes Stärke und wer mit Deinem Grimm, der Furcht vor Dir entsprechend?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Dieweil wir also unsere Tage zählen, zeig doch das Richtige, auf daß wir zur Vernunft gelangen!
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Laß ab, o Herr! Wie lange noch? Werd andern Sinnes über Deine Knechte!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Erquick uns bald mit Deiner Huld, damit wir jubelnd lebenslang uns freuen!
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Erfreu mit so viel Tagen uns, wie wir getrauert, mit so viel Jahren, wie in Unheil wir gelebt.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Dein Wirken zeige sich an Deinen Knechten und Deine Herrlichkeit an ihren Kindern!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Des Herrn, unseres Gottes Gnade walte über uns, und fördere unsrer Hände Werk bei uns, ja, fördere unserer Hände Werk!
