Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Prière de Moïse, homme de Dieu. Éternel, tu as été notre refuge d'une génération à l'autre génération;
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
avant que les montagnes fussent enfantées, et que tu eusses engendré la terre et le monde, oui, de l'éternité à l'éternité tu es, ô Dieu.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu fais rentrer l'homme dans la poudre, et tu dis: « Rentrez-y, enfants des hommes! »
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car mille ans sont à tes yeux comme le jour d'hier, quand il est passé, et comme une veille dans la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu les emportes, ils sont un rêve; le matin, comme l'herbe, l'homme lève;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
le matin il fleurit et lève; le soir il est tranché, et il sèche.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Car nous sommes consumés par ta colère, et par ton courroux nous sommes terrassés.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu produis nos péchés à ta vue, et nos secrets à la lumière de ta face.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Car tous nos jours fuient devant ta fureur, nous perdons nos années, comme une pensée.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Les jours de notre vie, ce sont soixante-dix années, et, pour les forts, quatre-vingts années; et ce qui fait leur orgueil est peine et néant; car il passe vite, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui connaît la puissance de ta colère, et mesure ton courroux sur la crainte qui t'est due?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Apprends-nous à faire un tel compte de nos jours, que nous acquérions un cœur sage!
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Reviens, Éternel! Jusques à quand?… Et prends pitié de tes serviteurs!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous bientôt de ta grâce, et nous serons triomphants et joyeux durant tous nos jours!
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Donne-nous de la joie pour le temps que tu nous affligeas, pour les années où nous connûmes le malheur!
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Rends ton action visible à tes serviteurs, et ta majesté à leurs enfants!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que la faveur du Seigneur, notre Dieu, soit sur nous! Et consolide pour nous l'œuvre de nos mains, oui, consolide l'œuvre de nos mains!
