Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Requête de Moïse, homme de Dieu. Seigneur! Tu nous as été une retraite d'âge en âge.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes fussent nées, et que tu eusses formé la terre, la terre, [dis-je], habitable, même de siècle en siècle, tu es le [Dieu] Fort.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu réduis l'homme [mortel] jusques à le menuiser, et tu dis: Fils des hommes, retournez.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car mille ans sont devant tes yeux comme le jour d'hier qui est passé, et [comme] une veille en la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu les emportes comme par une ravine d'eau; ils sont [comme] un songe au matin; comme une herbe qui se change,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Laquelle fleurit au matin, et reverdit; le soir on la coupe, et elle se fane.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Car nous sommes consumés par ta colère, et nous sommes troublés par ta fureur.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu as mis devant toi nos iniquités, [et] devant la clarté de ta face nos fautes cachées.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Car tous nos jours s'en vont par ta grande colère, [et] nous consumons nos années comme une pensée.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Les jours de nos années reviennent à soixante et dix ans, et s'il y en a de vigoureux, à quatre-vingts ans; même le plus beau de ces jours n'est que travail et tourment; et il s'en va bientôt, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui est-ce qui connaît, selon ta crainte, la force de ton indignation et de ta grande colère?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Enseigne-nous à tellement compter nos jours, que nous en puissions avoir un cœur rempli de sagesse.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Eternel! retourne-toi; jusques à quand? sois apaisé envers tes serviteurs.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous chaque matin de ta bonté, afin que nous nous réjouissions, et que nous soyons joyeux tout le long de nos jours.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Réjouis-nous au prix des jours que tu nous as affligés, [et au prix] des années auxquelles nous avons senti des maux:
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que ton œuvre paraisse sur tes serviteurs, et ta gloire sur leurs enfants.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Et que le bon plaisir de l'Eternel notre Dieu, soit sur nous, et dirige l'œuvre de nos mains; oui dirige l'œuvre de nos mains.
