Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur! Tu as été pour nous un refuge, De génération en génération.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes fussent nées, Et que tu eusses créé la terre et le monde, D’éternité en éternité tu es Dieu.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu fais rentrer les hommes dans la poussière, Et tu dis: Fils de l’homme, retournez!
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car mille ans sont, à tes yeux, Comme le jour d’hier, quand il n’est plus, Et comme une veille de la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu les emportes, semblables à un songe, Qui, le matin, passe comme l’herbe:
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Elle fleurit le matin, et elle passe, On la coupe le soir, et elle sèche.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Nous sommes consumés par ta colère, Et ta fureur nous épouvante.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu mets devant toi nos iniquités, Et à la lumière de ta face nos fautes cachées.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Tous nos jours disparaissent par ton courroux; Nous voyons nos années s’évanouir comme un son.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Les jours de nos années s’élèvent à soixante-dix ans, Et, pour les plus robustes, à quatre-vingts ans; Et l’orgueil qu’ils en tirent n’est que peine et misère, Car il passe vite, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui prend garde à la force de ta colère, Et à ton courroux, selon la crainte qui t’est due?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Enseigne-nous à bien compter nos jours, Afin que nous appliquions notre cœur à la sagesse.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Reviens, Éternel! Jusques à quand?… Aie pitié de tes serviteurs!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous chaque matin de ta bonté, Et nous serons toute notre vie dans la joie et l’allégresse.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Réjouis-nous autant de jours que tu nous as humiliés, Autant d’années que nous avons vu le malheur.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que ton œuvre se manifeste à tes serviteurs, Et ta gloire sur leurs enfants!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que la grâce de l’Éternel, notre Dieu, soit sur nous! Affermis l’ouvrage de nos mains, Oui, affermis l’ouvrage de nos mains!
