Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Prière de Moïse, l’homme de Dieu. Seigneur, tu as été notre abri d’âge en âge!
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes fussent nées, avant que fussent créés la terre et le monde, de toute éternité, tu étais le Dieu puissant.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu réduis le faible mortel en poussière, et tu dis: "Rentrez dans la terre, fils de l’homme."
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Aussi bien, mille ans sont à tes yeux comme la journée d’hier quand elle est passée, comme une veille dans la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu les fais s’écouler, les hommes, comme un torrent: ils entrent dans le sommeil; le matin, ils sont comme l’herbe qui pousse,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
le matin, ils fleurissent et poussent, le soir, ils sont fauchés et desséchés.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
C’Est que nous périssons par ta colère, et à cause de ton courroux l’épouvante nous emporte.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu évoques nos fautes en ta présence, nos défaillances cachées à la lumière de ta face.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Car ainsi tous nos jours disparaissent par ton irritation, nous voyons fuir nos années comme un souffle.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
La durée de notre vie est de soixante-dix ans, et, à la rigueur, de quatre-vingts ans; et tout leur éclat n’est que peine et misère. Car bien vite le fil en est coupé, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui reconnaît le poids de ta colère, mesure ton courroux à la crainte que tu inspires?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Apprends-nous donc à compter nos jours, pour que nous acquérions un cœur ouvert à la sagesse.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Reviens, ô Eternel! Jusques à quand…? Reprends en pitié tes serviteurs.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous dès le matin de ta grâce, et nous entonnerons des chants, nous serons dans la joie toute notre vie.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Donne-nous des jours de satisfaction aussi longs que les jours où tu nous as affligés, que les années où nous avons connu le malheur.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que tes œuvres brillent aux yeux de tes serviteurs, ta splendeur aux yeux de leurs enfants!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que la bienveillance de l’Eternel, notre Dieu, soit avec nous! Fais prospérer l’œuvre de nos mains; oui, l’œuvre de nos mains, fais-la prospérer.
