Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur, tu as été pour nous un refuge d’âge en âge.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes fussent nées, et que tu eusses enfanté la terre et le monde, de l’éternité à l’éternité tu es, ô Dieu!
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu réduis les mortels en poussière, et tu dis: « Retournez, fils de l’homme! »
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car mille ans sont, à tes yeux, comme le jour d’hier, quand il passe, et comme une veille de la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Tu les emportes, semblables à un songe; le matin, comme l’herbe, ils repoussent:
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
le matin, elle fleurit et pousse; le soir, elle se flétrit et se dessèche.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Ainsi nous sommes consumés par ta colère, et ta fureur nous terrifie.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu mets devant toi nos iniquités, nos fautes cachées à la lumière de ta face.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Tous nos jours disparaissent par ton courroux, nous voyons nos années s’évanouir comme un son léger.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Nos jours s’élèvent à soixante-dix ans, et dans leur pleine mesure à quatre-vingts ans; et leur splendeur n’est que peine et misère, car ils passent vite, et nous nous envolons!
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui comprend la puissance de ta colère, et ton courroux, selon la crainte qui t’est due?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Enseigne-nous à bien compter nos jours. afin que nous acquérions un cœur sage.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Reviens, Yahweh; jusques à quand? Aie pitié de tes serviteurs.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous le matin de ta bonté, et nous serons tous nos jours dans la joie et l’allégresse.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Réjouis-nous autant de jours que tu nous as humiliés, autant d’années que nous avons connu le malheur.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que ton œuvre se manifeste à tes serviteurs, ainsi que ta gloire, pour leurs enfants!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que la faveur de Yahweh, notre Dieu, soit sur nous! Affermis pour nous l’ouvrage de nos mains; oui, affermis l’ouvrage de nos mains!
