Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Une prière de Moïse, l'homme de Dieu. Seigneur, tu es notre demeure depuis toutes les générations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes ne soient nées, avant que tu aies formé la terre et le monde, même d'éternité en éternité, tu es Dieu.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Vous tournez l'homme vers la destruction, en disant, « Revenez, enfants des hommes. »
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car mille ans sont à tes yeux comme hier, quand il est passé, comme une veille dans la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Vous les balayez pendant qu'ils dorment. Au matin, ils poussent comme de l'herbe nouvelle.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Le matin, il germe et pousse. Le soir, il est flétri et sec.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Car nous sommes consumés par ta colère. Nous sommes troublés par ta colère.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu as mis nos iniquités devant toi, nos péchés secrets dans la lumière de ta présence.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Car tous nos jours se sont écoulés dans ta colère. Nous mettons fin à nos années en soupirant.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Les jours de nos années sont de soixante-dix, ou même en raison de la force de quatre-vingts ans; mais leur fierté n'est que travail et peine, car il passe vite, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui connaît la puissance de ta colère, ta colère selon la crainte qui t'est due?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Apprenez-nous donc à compter nos jours, afin que nous puissions acquérir un cœur de sagesse.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Calme-toi, Yahvé! Combien de temps? Ayez de la compassion pour vos serviteurs!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfais-nous dès le matin par ta bonté, afin que nous puissions nous réjouir et être heureux tous les jours.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Rends-nous heureux pendant autant de jours que tu nous as affligés, pendant autant d'années que nous avons vu le mal.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que ton travail apparaisse à tes serviteurs, ta gloire à leurs enfants.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Que la faveur du Seigneur notre Dieu soit sur nous. Établissez pour nous le travail de nos mains. Oui, établir le travail de nos mains.
