Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Mooseksen, Jumalan miehen, rukous. Herra, sinä olet meidän turvamme polvesta polveen.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Ennenkuin vuoret syntyivät ja sinä loit maan ja maanpiirin, iankaikkisesta iankaikkiseen olet sinä, Jumala.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Sinä palautat ihmiset takaisin tomuun ja sanot: "Palatkaa jälleen, te ihmisten lapset".
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Sillä tuhat vuotta on sinun silmissäsi niinkuin eilinen päivä, joka meni ohitse, ja niinkuin öinen vartiohetki.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Sinä huuhdot heidät pois; he ovat kuin uni, ovat kuin ruoho, joka aamulla kukoistaa:
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
aamulla se kasvaa ja kukoistaa, mutta illalla se leikataan ja kuivettuu.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Sillä me hukumme sinun vihasi voimasta, ja sinun kiivastuksesi voimasta me häviämme pois.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Meidän pahat tekomme sinä asetat eteesi, salaiset syntimme kasvojesi valkeuteen.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Niin kaikki meidän päivämme kuluvat sinun vihasi alla, vuotemme päättyvät meiltä kuin huokaus.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Meidän elinpäivämme ovat seitsemänkymmentä vuotta taikka enintään kahdeksankymmentä vuotta; ja parhaimmillaankin ne ovat vaiva ja turhuus, sillä ne kiitävät ohitse, niinkuin me lentäisimme pois.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Kuka ajattelee sinun vihasi ankaruutta, sinun kiivauttasi, niin että hän sinua pelkäisi?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Opeta meitä laskemaan päivämme oikein, että me saisimme viisaan sydämen.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Herra, palaja jälleen. Voi, kuinka kauan? Armahda palvelijoitasi.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Ravitse aamulla meitä armollasi, suo meille iloa ja riemua kaikkina päivinämme.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Suo meidän iloita yhtä monta päivää, kuin olet nöyryyttänyt meitä, yhtä monta vuotta, kuin olemme kovaa kokeneet.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Saakoot palvelijasi nähdä sinun tekosi ja heidän lapsensa sinun kunniasi.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Ja tulkoon osaksemme Herran, meidän Jumalamme, laupeus. Suo menestyä meille kättemme työn; niin, suo menestyä meidän kättemme työn.
