Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A Prayer by Moses, the man of God. Lord, you have been our dwelling place for all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were born, before you had formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, you are God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You turn man to destruction, saying, “Return, you children of men.”
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in your sight are just like yesterday when it is past, like a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You sweep them away as they sleep. In the morning they sprout like new grass.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it sprouts and springs up. By evening, it is withered and dry.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed in your anger. We are troubled in your wrath.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
You have set our iniquities before you, our secret sins in the light of your presence.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days have passed away in your wrath. We bring our years to an end as a sigh.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years are seventy, or even by reason of strength eighty years; yet their pride is but labor and sorrow, for it passes quickly, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knows the power of your anger, your wrath according to the fear that is due to you?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
So teach us to count our days, that we may gain a heart of wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Relent, LORD! How long? Have compassion on your servants!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us in the morning with your loving kindness, that we may rejoice and be glad all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad for as many days as you have afflicted us, for as many years as we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let your work appear to your servants, your glory to their children.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Let the favor of the Lord our God be on us. Establish the work of our hands for us. Yes, establish the work of our hands.
