Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A prayer of Moses the man of God. LORD, thou hast been our dwelling-place in all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou [art] God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Thou turnest man to destruction; and sayest, Return, ye children of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in thy sight [are but] as yesterday when it is past, and [as] a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Thou carriest them away as with a flood; they are [as] a sleep; in the morning [they are] like grass [which] groweth.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourisheth, and groweth; in the evening it is cut down, and withereth.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed by thy anger, and by thy wrath are we troubled.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Thou hast set our iniquities before thee, our secret [sins] in the light of thy countenance.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days are passed away in thy wrath: we spend our years, as a tale [that is told].
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years [are] seventy years; and if by reason of strength [they are] eighty years, yet [is] their strength labor and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knoweth the power of thy anger? even according to thy fear, [so is] thy wrath.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
So teach [us] to number [our] days, that we may apply our hearts to wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return, O LORD, how long? and repent thou concerning thy servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
O satisfy us early with thy mercy; that we may rejoice and be glad all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad according to the days [in which] thou hast afflicted us, [and] the years [in which] we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let thy work appear to thy servants, and thy glory to their children.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let the beauty of the LORD our God be upon us: and establish thou the work of our hands upon us; yes, the work of our hands establish thou it.
