Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
“BOOK IV. A prayer of Moses, the man of God.” LORD! thou hast been our dwelling-place In all generations!
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were brought forth, Or ever thou hadst formed the earth and the world, Even from everlasting to everlasting thou art God!
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
But man thou turnest again to dust, And sayst, “Return, ye children of men!”
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years are, in thy sight, As yesterday when it is past, And as a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Thou carriest him away as with a flood; He is a dream; In the morning he springeth up like grass,
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Which flourisheth and shooteth up in the morning, And in the evening is cut down, and withered.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed by thine anger, And by thy wrath are we destroyed.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Thou settest our iniquities before thee, Our secret sins in the light of thy countenance.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
By reason of thine anger all our days vanish away; We spend our years like a thought.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our life are threescore years and ten, And, by reason of strength, may be fourscore years: Yet is the pride of them weariness and sorrow; For it vanisheth swiftly, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Yet who attendeth to the power of thine anger? Who with due reverence regardeth thine indignation?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Teach us so to number our days, That we may apply our hearts to wisdom!
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Desist, O LORD! How long—? Have compassion upon thy servants!
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us speedily with thy mercy, That we may rejoice and be glad all our days!
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad according to the time in which thou hast afflicted us; According to the years in which we have seen adversity!
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let thy deeds be known to thy servants, And thy glory to their children!
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Let the favor of the LORD our God be upon us, And establish for us the work of our hands; Yea, the work of our hands, establish thou it!
