Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A PRAYER OF MOSES, THE MAN OF GOD. Lord, You have been a habitation, To us—in generation and generation,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before mountains were brought forth, And You form the earth and the world, Even from age to age You [are] God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You turn man to a bruised thing, And say, Return, you sons of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For one thousand years in Your eyes [are] as yesterday, For it passes on, indeed, [as] a watch by night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You have inundated them, they are asleep, In the morning he changes as grass.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourishes, and has changed, At evening it is cut down, and has withered.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we were consumed in Your anger, And we have been troubled in Your fury.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
You have set our iniquities before You, Our hidden things at the light of Your face,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days pined away in Your wrath, We consumed our years as a (meditation)
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years, in them [are] seventy years, And if, by reason of might, eighty years, Yet their enlargement [is] labor and vanity, For it has been cut off quickly, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knows the power of Your anger? And according to Your fear—Your wrath?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Let [us] know to number our days correctly, And we bring the heart to wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Turn back, O YHWH, until when? And regret concerning Your servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us at morning [with] Your kindness, And we sing and rejoice all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Cause us to rejoice according to the days Wherein You have afflicted us, The years we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let Your work appear to Your servants, And Your honor on their sons.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let the pleasantness of our God YHWH be on us, And establish on us the work of our hands, Indeed, establish the work of our hands!
