Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
BOOK FOURTH: “A prayer of Moses the man of God.” Lord, a place of refuge hast thou been unto us in all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before yet the mountains were brought forth, or thou hadst ever produced the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Thou turnest man to contrition, and sayest, Return ye children of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years are in thy eyes but as the yesterday when it is past, and as a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Thou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning [they grow] like the grass which changeth.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it blossometh, and is changed: in the evening it is mowed off, and withereth.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For [thus] are we consumed by thy anger, and by thy fury are we terrified.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Thou hast set our iniquities before thee, our concealed sins before the light of thy countenance.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days are passed away in thy wrath: we consume our years like a word that is spoken.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years in this life are seventy years; and if by uncommon vigor they be eighty, yet is their greatness trouble and mishap; for it soon hasteneth off, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knoweth the strength of thy anger, and thy wrath which is like the fear of thee?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Let us then know how to number our days, that we may obtain a heart endowed with wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return, O Lord, how long yet? and bethink thee concerning thy servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
O satisfy us in the morning with thy kindness, that we may be glad and rejoice throughout all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Cause us to rejoice as many days as those wherein thou hast afflicted us, the years wherein we have seen unhappiness.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let thy act be visible on thy servants, and thy majesty over their children.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And may the beauty of the Lord our God be upon us; and the work of our hands do thou firmly establish upon us: yea, the work of our hands—firmly establish thou it.
