Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A prayer of Moses, the man of God. Lord, through every generation, you have been “home” for us!
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were born, before you gave birth to the earth and the universe, from eternity past to eternity future, you are God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You turn people back into dust, saying, “Return to dust, human beings.”
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
In your eyes, a thousand years are like a day that's already gone; like a few passing hours of the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You bring people's lives to a sudden end, like dreams that vanish. They are like grass that grows up in the morning—
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
it sprouts in the morning, fresh and new, but by the evening it is withered and dead.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
We are burned up by your anger, terrified by your fury.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
You have set out our sins before you—our secret sins are visible in the light of your presence.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Our lives fade away under your anger, coming to an end as quickly as a sigh.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
We live for seventy years—eighty if we have the strength. But even in the prime of life all that we have is hardship and suffering. Soon our lives are over and we're gone.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who can know the power of your anger? Who understands your fury so you can be shown reverence?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Teach us to value every one of our days so we can live wisely!
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Lord, how long will it be before you come back to us and have pity on us your servants?
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Show us every morning your trustworthy love so we may be happy, full of joy throughout our lives.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad for as many days as you made us sad, for all the years we suffered!
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
May we, your servants, see you at work for us again; may our children see your glory.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
May our Lord God be pleased with us, blessing what we do, blessing what we do.
