Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A prayer of Moses the man of God. Lord, You have been our dwelling place through all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were born or You brought forth the earth and the world, from everlasting to everlasting You are God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You return man to dust, saying, “Return, O sons of mortals.”
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For in Your sight a thousand years are but a day that passes, or a watch of the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You whisk them away in their sleep; they are like the new grass of the morning—
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
in the morning it springs up new, but by evening it fades and withers.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed by Your anger and terrified by Your wrath.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
You have set our iniquities before You, our secret sins in the light of Your presence.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days decline in Your fury; we finish our years with a sigh.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The length of our days is seventy years— or eighty if we are strong— yet their pride is but labor and sorrow, for they quickly pass, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knows the power of Your anger? Your wrath matches the fear You are due.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
So teach us to number our days, that we may present a heart of wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return, O LORD! How long will it be? Have compassion on Your servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us in the morning with Your loving devotion, that we may sing for joy and be glad all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad for as many days as You have afflicted us, for as many years as we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
May Your work be shown to Your servants, and Your splendor to their children.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
May the favor of the Lord our God rest upon us; establish for us the work of our hands— yes, establish the work of our hands!
