Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Lord, thou have been our dwelling-place in all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were brought forth, or thou had ever formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou are God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Thou turn man to destruction, and say, Return, ye sons of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Thou carry them away as with a flood. They are as a sleep. In the morning they are like grass which grows up.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourishes, and grows up. In the evening it is cut down, and withers.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed in thine anger, and in thy wrath are we troubled.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Thou have set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days are passed away in thy wrath. We bring our years to an end as a sigh.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years are threescore years and ten, or even by reason of strength fourscore years, yet their pride is but labor and sorrow, for it is soon gone, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knows the power of thine anger, and thy wrath according to the fear that is due to thee?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
So teach us to number our days, that we may get us a heart of wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return, O Jehovah. How long? And relent concerning thy servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
O satisfy us in the morning with thy loving kindness, that we may rejoice and be glad all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad according to the days in which thou have afflicted us, and the years in which we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let thy work appear to thy servants, and thy glory upon their sons.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let the favor of the Lord our God be upon us. And establish thou the work of our hands upon us, yea, the work of our hands establish thou it.
