Псалми 90

1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Herre! du har været vor Bolig fra Slægt til Slægt.

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Før Bjergene bleve til, og du dannede Jorden og Jorderige, fra Evighed til Evighed er du Gud.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Du vender det med et Menneske, at han bliver knust; og du siger: Kommer igen, I Menneskens Børn!

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Thi tusinde Aar ere for dine Øjne som den Dag i Gaar, naar den er forbigangen; og som en Nattevagt.

5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Du bortskyller dem, de blive som en Søvn, om Morgenen ere de som Græs, der gaar bort.

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

Om Morgenen blomstrer det, og det gaar bort, om Aftenen afhugges det og tørres.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Thi vi fortæres i din Vrede, og vi forfærdes i din Harme.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Du har sat vore Misgerninger for dine Øjne, vor skjulte Synd for dit Ansigts Lys.

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Thi alle vore Dage ere svundne bort i din Vrede, vi have hentæret vore Aar som en Tanke.

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Vore Aars Dage, de ere halvfjerdsindstyve Aar, og er der Styrke, firsindstyve Aar; og deres Stolthed er Møje og Forfængelighed; thi hastelig gaar den forbi, og vi flyve derfra.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Hvo kender din Vredes Magt og din Harme, saaledes som Frygten for dig udkræver?

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Lær os saaledes at tælle vore Dage, at vi bekomme Visdom i Hjertet.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Vend om, Herre! hvor længe —? og lad det gøre dig ondt over dine Tjenere.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Mæt os aarle med din Miskundhed, saa ville vi synge med Fryd og være glade i alle vore Dage.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Glæd os efter de Dage, som du har plaget os, efter de Aar, som vi have set Ulykke.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Lad din Gerning aabenbares for dine Tjenere og din Herlighed over deres Børn.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Og Herrens, vor Guds, Livsalighed være over os, og gør du vore Hænders Gerning fast for os, ja, gør vore Hænders Gerning fast!