Псалми 9
1 За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
Керівнику хору. На мотив «Смерть сина». Псалом Давидів. Славитиму [Тебе], Господи, від щирого серця, сповіщатиму всі чудеса Твої.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
Радітиму й веселитимусь Тобою, співатиму імені Твоєму, Всевишній!
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
Коли вороги мої відсахнулися назад, то спіткнулися й загинули перед обличчям Твоїм.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
Бо Ти підтримав мене на суді у позові моєму [проти них]; Ти сів на престолі, судив по правді.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
Ти звинуватив народи, згубив нечестивих, імена їхні стер навіки [із пам’яті].
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
Руйнування ворога завершене навіки; його міста Ти викорінив, [Господи], навіть пам’ять про них згинула.
7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
А Господь перебуватиме вічно, Він встановив для [праведного] суду престол Свій.
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
Він судитиме всесвіт за правдою, вершитиме суд народам справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
І буде Господь сховищем пригніченому, притулком у часи скорботи.
10 И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
Надію покладатимуть на Тебе [всі], хто знає ім’я Твоє, адже Ти не покинеш тих, хто прагне Тебе, Господи.
11 Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
Співайте Господеві, Що мешкає на Сіоні, звіщайте народам Його звершення.
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
Бо Він вимагає [розплати] за кров [невинних], пам’ятає про них, не забуває волання пригнічених.
13 Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
Змилуйся наді мною, Господи, поглянь, [як] гнітять мене мої ненависники, підніми мене, [віддали] від воріт смерті,
14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
щоби звіщав я хвалу Тобі у воротах Доньки Сіону, радіючи порятунку Твоєму.
15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
Народи попадали в яму, яку [самі ж і] викопали, упіймалися їхні ноги в сіть, яку вони ж таємно розставили.
16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: (Села)
Виявив Себе Господь, вчинивши суд: нечестивий потрапив у пастку вчинків своїх рук! Гіґайон. (Села)
Зійдуть нечестиві до царства мертвих – усі народи, що Бога забувають. (Sheol h7585)
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
Але вбогий не назавжди буде забутий, [і] надія пригнічених не зникне навіки.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
Повстань, Господи! Нехай не перемагає людина! Нехай стануть народи на суд перед обличчям Твоїм!
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села)
Наведи жах на них, Господи, нехай пізнають народи, що вони – лише [смертні] люди. (Села)
