< Псалми 9 >
1 За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
Хвалим Те, Господе, из свега срца свог, казујем сва чудеса Твоја.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
Радујем се и веселим се о Теби, певам имену Твом, Вишњи!
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
Непријатељи се моји вратише натраг, спотакоше се и неста их испред лица Твог;
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
Јер си свршио суд мој и одбранио ме; сео си на престо, судија праведни.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
Расрдио си се на народе и убио безбожника, име си им затро довека, за свагда.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
Непријатељу неста мачева сасвим; градове Ти си развалио; погибе спомен њихов.
7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
Али Господ увек живи; спремио је за суд престо свој.
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
Он ће судити васионом свету по правди, усудиће народима право.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
Господ је уточиште убогоме, уточиште у невољи.
10 И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
У Тебе се уздају који знају име Твоје, јер не остављаш оних који Те траже, Господе!
11 Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
Појте Господу, који живи на Сиону; казујте народу дела Његова;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
Јер Он освећује крв, памти је; не заборавља јаук невољних.
13 Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
Смилуј се на ме, Господе; погледај како страдам од непријатеља својих, Ти, који ме подижеш од врата смртних,
14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
Да бих казивао све хвале Твоје на вратима кћери Сионове, и славио спасење Твоје.
15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
Попадоше народи у јаму, коју су ископали; у замку, коју су сами наместили, ухвати се нога њихова.
16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: (Села)
Познаше Господа; Он је судио; у дела руку својих заплете се безбожник.
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога. (Sheol )
Вратиће се у пакао безбожници, сви народи који заборављају Бога; (Sheol )
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
Јер неће свагда бити заборављен убоги, и нада невољницима неће никад погинути.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
Устани, Господе, да се не посили човек, и да приме народи суд пред Тобом.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села)
Пусти, Господе, страх на њих; нека познају народи да су људи.