Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
Роздуми Етана-езрахітянина. Про милість Господа повіки співатиму, з роду в рід звіщатиму Його вірність.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Кажу-бо я: навіки поставлена милість, на небесах утверджена Твоя вірність.
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
«Уклав Я Завіт Свій з обраним Моїм, поклявся Я Давидові, рабу Своєму:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
навіки утверджу насіння Твоє, із роду в рід [непохитно] поставлю престол твій». (Села)
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
І небеса прославлять чудеса Твої, Господи, Твою вірність – на зібранні святих.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Бо хто на хмарах може стати в один ряд із Господом? Хто серед синів Божих міг би бути подібним до Господа?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
Бог трепетно вшанований на великій раді святих і грізний серед усіх, хто Його оточує.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Господи, Боже Воїнств, хто такий могутній, як Ти? Вірність Твоя – навколо Тебе.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Ти пануєш над розбурханим морем; коли здіймаються хвилі його, Ти втихомирюєш їх.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Ти вразив Раава, немов убитого в бою; Своїм раменом міцним Ти розсіяв ворогів Своїх.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Твої небеса і земля Твоя; Ти заснував всесвіт і все, що наповнює його.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Ти створив північ і південь; гори Тавор і Хермон веселяться іменем Твоїм.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Рамено Твоє могутнє, рука Твоя міцна, піднесена правиця Твоя.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Правда й справедливість – основа Твого престолу, милість та істина йдуть перед Твоїм обличчям.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Блаженний народ, що знає звук сурми – у світлі Твого обличчя, Господи, вони ходять.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
Іменем Твоїм веселяться цілий день і праведністю Твоєю підносяться.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Бо окраса їхньої міці – Ти, і завдяки прихильності Твоїй наш ріг піднесеться.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Адже від Господа – щит наш, і від Святого Ізраїлевого – цар наш.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Колись промовляв Ти у видінні вірним Своїм, кажучи: «Я подав допомогу воїну, підніс обраного з народу.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Я знайшов Давида, раба Мого, олією святою помазав його.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Рука Моя підтримає його, рамено Моє зміцнить його.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Не здолає його ворог, і син беззаконня не буде його гнітити.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Пошматую перед ним усіх ворогів його й розіб’ю ненависників його.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Вірність і милість Моя з ним, і в ім’я Моє піднесеться ріг його.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Покладу його руку на море, а його правицю – на ріки.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
Він буде кликати Мене: „Ти – мій Батько, мій Бог і скеля мого спасіння!“
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
Я зроблю його первістком, вищим від усіх царів землі.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Повіки берегтиму милість Мою до нього, і Завіт Мій з ним буде непорушним.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Продовжу насіння його навіки, і престол його – як дні неба.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
Якщо ж залишать нащадки його Закон Мій і не будуть ходити за Моїми законами правосуддя,
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
якщо статутами Моїми знехтують і заповідей Моїх дотримуватися не будуть,
32 Тогава ще накажа
то Я жезлом покараю беззаконня їхні й ударами – їхні гріхи.
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Але милості Моєї не відійму від нього й не зраджу вірності Моєї.
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Не збезчещу Завіт Мій і того, що вийшло із вуст Моїх, не зміню.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Одного разу заприсягнув Я святістю Моєю, як же [тепер] скажу Я неправду Давидові?
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Насіння його повік перебуватиме, і престол його, як сонце, переді Мною,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
як той місяць – свідок вірний на хмарах – навіки утверджений». (Села)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
Але Ти знехтував, відкинув, розгнівався на Свого помазанця.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Ти зневажив Завіт із рабом Своїм, кинув на землю вінець його.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Ти зруйнував усі огорожі його, перетворив фортеці його на руїну.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Грабують його всі, хто проходить дорогою; він став ганьбою для сусідів своїх.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Ти підніс правицю супротивників його, порадував усіх його ворогів.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Ти повернув назад вістря його меча й не підтримав його на війні.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Ти поклав край його величі й престол його кинув на землю.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Ти скоротив дні юності його, вкрив його соромом. (Села)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Доки, Господи, ховатися будеш? Чи назавжди? [Доки] палатиме, як вогонь, гнів Твій?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Згадай, яке швидкоплинне життя моє! Для якого марного [життя] Ти створив усіх синів людських!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Чи може хто жити й не побачити смерті? Чи може хто врятувати душу свою від царства мертвих? (Села) (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Де ж милість Твоя, яку раніше Ти з’являв, Володарю, про яку присягався Давидові вірністю Своєю?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Згадай, Володарю, ганьбу рабів Твоїх, яку я терплю в нутрі моєму від численних народів,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
як безчестять вороги Твої, Господи, як неславлять сліди помазанця Твого.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Благословенний Господь повіки!
