Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
Ezrahlı Eytan'ın Maskili RAB'bin sevgisini sonsuza dek ezgilerle öveceğim, Sadakatini bütün kuşaklara bildireceğim.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Sevgin sonsuza dek ayakta kalır diyeceğim, Sadakatini gökler kadar kalıcı kıldın.
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
Dedin ki, “Seçtiğim adamla antlaşma yaptım, Kulum Davut'a şöyle ant içtim:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
‘Soyunu sonsuza dek sürdüreceğim, Tahtını kuşaklar boyunca sürekli kılacağım.’” (Sela)
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
Ya RAB, gökler över harikalarını, Kutsallar topluluğunda övülür sadakatin.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Çünkü göklerde RAB'be kim eş koşulur? Kim benzer RAB'be ilahi varlıklar arasında?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
Kutsallar topluluğunda Tanrı korku uyandırır, Çevresindekilerin hepsinden ulu ve müthiştir.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Ya RAB, Her Şeye Egemen Tanrı, Senin gibi güçlü RAB var mı? Sadakatin çevreni sarar.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Sen kudurmuş denizler üzerinde egemenlik sürer, Dalgalar kabardıkça onları dindirirsin.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Sen Rahav'ı leş ezer gibi ezdin, Güçlü kolunla düşmanlarını dağıttın.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Gökler senindir, yeryüzü de senin; Dünyanın ve içindeki her şeyin temelini sen attın.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Kuzeyi, güneyi sen yarattın, Tavor ve Hermon dağları Sana sevincini dile getiriyor.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Kolun güçlüdür, Elin kudretli, sağ elin yüce.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Tahtın adalet ve doğruluk üzerine kurulu, Sevgi ve sadakat önünsıra gider.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Ne mutlu sevinç çığlıkları atmasını bilen halka, ya RAB! Yüzünün ışığında yürürler.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
Gün boyu senin adınla sevinir, Doğruluğunla yücelirler.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Çünkü sen onların gücü ve yüceliğisin, Lütfun sayesinde gücümüz artar.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Kalkanımız RAB'be, Kralımız İsrail'in Kutsalı'na aittir.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Geçmişte bir görüm aracılığıyla, Sadık kullarına şöyle dedin: “Bir yiğide yardım ettim, Halkın içinden bir genci yükselttim.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Kulum Davut'u buldum, Kutsal yağımla onu meshettim.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Elim ona destek olacak, Kolum güç verecek.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Düşman onu haraca bağlayamayacak, Kötüler onu ezmeyecek.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Düşmanlarını onun önünde kıracağım, Ondan nefret edenleri vuracağım.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Sadakatim, sevgim ona destek olacak, Benim adımla gücü yükselecek.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Sağ elini denizin, Irmakların üzerine egemen kılacağım.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
‘Babam sensin’ diye seslenecek bana, ‘Tanrım, kurtuluşumun kayası.’
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
Ben de onu ilk oğlum, Dünyadaki kralların en yücesi kılacağım.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Sonsuza dek ona sevgi göstereceğim, Onunla yaptığım antlaşma hiç bozulmayacak.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Soyunu sonsuza dek, Tahtını gökler durduğu sürece sürdüreceğim.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
“Çocukları yasamdan ayrılır, İlkelerime göre yaşamazsa;
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
Kurallarımı bozar, Buyruklarıma uymazsa,
32 Тогава ще накажа
İsyanlarını sopayla, Suçlarını dayakla cezalandıracağım.
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Ama onu sevmekten vazgeçmeyecek, Sadakatime sırt çevirmeyeceğim.
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Antlaşmamı bozmayacak, Ağzımdan çıkan sözü değiştirmeyeceğim.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Bir kez kutsallığım üstüne ant içtim, Davut'a yalan söylemeyeceğim.
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Onun soyu sonsuza dek sürecek, Tahtı karşımda güneş gibi duracak,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
Göklerde güvenilir bir tanık olan ay gibi Sonsuza dek kalacak.” (Sela)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
Ama sen reddettin, sırt çevirdin, Çok öfkelendin meshettiğin krala.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Kulunla yaptığın antlaşmadan vazgeçtin, Onun tacını yere atıp kirlettin.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Yıktın bütün surlarını, Viran ettin kalelerini.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Yoldan geçen herkes onu yağmaladı, Yüzkarası oldu komşularına.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Hasımlarının sağ elini onun üstüne kaldırdın, Bütün düşmanlarını sevindirdin.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Kılıcının ağzını başka yöne çevirdin, Savaşta ona yan çıkmadın.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Görkemine son verdin, Tahtını yere çaldın.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Gençlik günlerini kısalttın, Onu utanca boğdun. (Sela)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Ne zamana dek, ya RAB? Sonsuza dek mi gizleneceksin? Ne zamana dek öfken alev alev yanacak?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Anımsa ömrümün ne çabuk geçtiğini, Ne boş yaratmışsın insanoğlunu!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Var mı yaşayıp da ölümü görmeyen, Ölüler diyarının pençesinden canını kurtaran? (Sela) (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Ya Rab, nerede o eski sevgin? Davut'a göstereceğine ant içtiğin o sadık sevgin!
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Anımsa, ya Rab, kullarının nasıl rezil olduğunu, Bütün halkların hakaretini bağrımda nasıl taşıdığımı, Düşmanlarının hakaretini, ya RAB, Meshettiğin kralın attığı adıma edilen hakaretleri.
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Sonsuza dek övgüler olsun RAB'be! Amin! Amin!
