Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
Милости ћу Господње певати увек, од колена на колено јављаћу истину Твоју устима својим.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Јер знам да је зававек основана милост, и на небесима да си утврдио истину своју, рекавши:
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
"Учиних завет с избраним својим, заклех се Давиду, слузи свом:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
Довека ћу утврђивати семе твоје и престо твој уређивати од колена до колена."
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
Небо казује чудеса Твоја, Господе, и истину Твоју сабор светих.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Јер ко је над облацима раван Господу? Ко ће се изједначити с Господом међу синовима Божијим?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
Богу се ваља клањати на сабору светих, страшнији је од свих који су око Њега.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Господе, Боже над војскама! Ко је силан као Ти, Боже? И истина је Твоја око Тебе.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Ти владаш над силом морском; кад подигне вале своје, Ти их укроћаваш.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Ти си оборио охоли Мисир као рањеника, крепком мишицом својом расејао си непријатеље своје.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Твоје је небо и Твоја је земља; Ти си саздао васиљену и шта је год у њој.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Север и југ Ти си створио, Тавор и Ермон о Твом се имену радује.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Твоја је мишица крепка, силна је рука Твоја, и висока десница Твоја.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Благост је и правда подножје престолу Твом, милост и истина иде пред лицем Твојим.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Благо народу који зна трубну поклич! Господе! У светлости лица Твог они ходе;
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
Именом се Твојим радују сав дан, и правдом Твојом узвишују се.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Јер си Ти красота силе њихове, и по милости Твојој узвишује се рог наш.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Јер је од Господа одбрана наша, и од Светог Израиљевог цар наш.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Тада си говорио у утвари вернима својим, и рекао: "Послах помоћ јунаку, узвисих избраног свог из народа.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Нађох Давида, слугу свог, светим уљем својим помазах га.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Рука ће моја бити једнако с њим, и мишица моја крепиће га.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Неће га непријатељ надвладати, и син безакоња неће му досадити.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Потрћу пред лицем његовим непријатеље његове, и ненавиднике његове поразићу.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Истина је моја и милост моја с њим; и у моје име узвисиће се рог његов.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Пружићу на море руку његову, и на реке десницу његову.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
Он ће ме звати: Ти си Отац мој, Бог мој и град спасења мог.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
И ја ћу га учинити првенцем, вишим од царева земаљских.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Довека ћу му хранити милост своју, и завет је мој с њим веран.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Продужићу семе његово довека, и престо његов као дане небеске.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
Ако синови његови оставе закон мој, и не узиду у заповестима мојим;
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
Ако погазе уредбе моје, и заповести моје не сачувају,
32 Тогава ще накажа
Онда ћу их покарати прутом за непокорност, и ранама за безакоње њихово;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Али милости своје нећу узети од њега, нити ћу преврнути истином својом;
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Нећу погазити завет свој, и шта је изашло из уста мојих нећу порећи.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Једном се заклех светошћу својом; зар да слажем Давиду?
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Семе ће његово трајати довека, и престо његов као сунце преда мном;
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
Он ће стајати увек као месец и верни сведок у облацима."
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
А сад си одбацио и занемарио, разгневио си се на помазаника свог;
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Занемарио си завет са слугом својим, бацио си на земљу венац његов.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Развалио си све ограде његове, градове његове обратио си у зидине.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Плене га сви који пролазе онуда, поста подсмех у суседа својих.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Узвисио си десницу непријатеља његових, обрадовао си све противнике његове.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Завратио си оштрице мача његовог, и ниси га укрепио у боју;
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Узео си му светлост, и престо његов оборио си на земљу;
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Скратио си дане младости његове и обукао га у срамоту.
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Докле ћеш се, Господе, једнако одвраћати, докле ће као огањ пламтети гнев Твој?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Опомени се какав је век мој, како си ни на шта створио све синове Адамове?
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Који је човек живео и није смрти видео, и избавио душу своју из руку паклених? (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Где су пређашње милости Твоје, Господе? Клео си се Давиду истином својом.
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Опомени се, Господе, прекора слугу својих, који носим у недрима својим од свих силних народа,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
Којим коре непријатељи Твоји, Господе, којим коре траг помазаника Твог.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Благословен Господ увек! Амин, амин.
