Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
Milosti æu Gospodnje pjevati uvijek, od koljena na koljeno javljaæu istinu tvoju ustima svojima.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Jer znam da je zavavijek osnovana milost, i na nebesima da si utvrdio istinu svoju, rekavši:
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
“Uèinih zavjet s izbranim svojim, zakleh se Davidu, sluzi svojemu:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
Dovijeka æu utvrðivati sjeme tvoje i prijesto tvoj ureðivati od koljena do koljena.
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
Nebo kazuje èudesa tvoja, Gospode, i istinu tvoju sabor svetijeh.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Jer ko je nad oblacima ravan Gospodu? ko æe se izjednaèiti s Gospodom meðu sinovima Božijim?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
Bogu se valja klanjati na saboru svetijeh, strašniji je od svijeh koji su oko njega.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Gospode, Bože nad vojskama! ko je silan kao ti, Bože? I istina je tvoja oko tebe.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Ti vladaš nad silom morskom; kad podigne vale svoje, ti ih ukroæavaš.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Ti si oborio oholi Misir kao ranjenika, krjepkom mišicom svojom rasijao si neprijatelje svoje.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Tvoje je nebo i tvoja je zemlja; ti si sazdao vasiljenu i što je god u njoj.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Sjever i jug ti si stvorio, Tavor i Ermon o tvom se imenu raduje.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Tvoja je mišica krjepka, silna je ruka tvoja, i visoka desnica tvoja.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Blagost je i pravda podnožje prijestolu tvojemu, milost i istina ide pred licem tvojim.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Blago narodu koji zna trubnu pokliè! Gospode! u svjetlosti lica tvojega oni hode;
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
Imenom se tvojim raduju vas dan, i pravdom tvojom uzvišuju se.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Jer si ti krasota sile njihove, i po milosti tvojoj uzvišuje se rog naš.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Jer je od Gospoda obrana naša, i od svetoga Izrailjeva car naš.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Tada si govorio u utvari vjernima svojim, i rekao: “poslah pomoæ junaku, uzvisih izbranoga svojega iz naroda.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Naðoh Davida slugu svojega, svetim uljem svojim pomazah ga.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Ruka æe moja biti jednako s njim, i mišica moja krijepiæe ga.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Neæe ga neprijatelj nadvladati, i sin bezakonja neæe mu dosaditi.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Potræu pred licem njegovijem neprijatelje njegove, i nenavidnike njegove poraziæu.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Istina je moja i milost moja s njim; i u moje ime uzvisiæe se rog njegov.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Pružiæu na more ruku njegovu, i na rijeke desnicu njegovu.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
On æe me zvati: ti si otac moj, Bog moj i grad spasenja mojega.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
I ja æu ga uèiniti prvencem, višim od careva zemaljskih.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Dovijeka æu mu hraniti milost svoju, i zavjet je moj s njim vjeran.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Produljiæu sjeme njegovo dovijeka, i prijesto njegov kao dane nebeske.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
Ako sinovi njegovi ostave zakon moj, i ne uzidu u zapovijestima mojim;
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
Ako pogaze uredbe moje, i zapovijesti mojih ne saèuvaju,
32 Тогава ще накажа
Onda æu ih pokarati prutom za nepokornost, i ranama za bezakonje njihovo;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Ali milosti svoje neæu uzeti od njega, niti æu prevrnuti istinom svojom;
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Neæu pogaziti zavjeta svojega, i što je izašlo iz usta mojih neæu poreæi.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Jednom se zakleh svetošæu svojom; zar da slažem Davidu?
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Sjeme æe njegovo trajati dovijeka, i prijesto njegov kao sunce preda mnom;
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
On æe stajati uvijek kao mjesec i vjerni svjedok u oblacima.”
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
A sad si odbacio i zanemario, razgnjevio si se na pomazanika svojega;
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Zanemario si zavjet sa slugom svojim, bacio si na zemlju vijenac njegov.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Razvalio si sve ograde njegove, gradove njegove obratio si u zidine.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Plijene ga svi koji prolaze onuda, posta potsmijeh u susjeda svojijeh.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Uzvisio si desnicu neprijatelja njegovijeh, obradovao si sve protivnike njegove.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Zavratio si ostrice maèa njegova, i nijesi ga ukrijepio u boju;
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Uzeo si mu svjetlost, i prijesto njegov oborio si na zemlju;
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Skratio si dane mladosti njegove i obukao ga u sramotu.
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Dokle æeš se, Gospode, jednako odvraæati, dokle æe kao oganj plamtjeti gnjev tvoj?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Opomeni se kakav je vijek moj, kako si ni na što stvorio sve sinove Adamove?
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Koji je èovjek živio i nije smrti vidio, i izbavio dušu svoju iz ruku paklenijeh? (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Gdje su preðašnje milosti tvoje, Gospode? Kleo si se Davidu istinom svojom.
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Opomeni se, Gospode, prijekora sluga svojih, koji nosim u njedrima svojim od svijeh silnijeh naroda,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
Kojim kore neprijatelji tvoji, Gospode, kojim kore trag pomazanika tvojega.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Blagosloven Gospod uvijek! Amin, amin.
