< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Kora mma dwom a wɔde ma dwonkyerɛfo sɛ wɔnto no “Mahalat Leannot” sanku so. Esrahini Heman ɔhaw ne amanehunu dwom. Awurade, woyɛ me nkwagye Nyankopɔn misu wɔ wʼanim adekyee ne adesae.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Ma me mpaebɔ nnu wʼanim; brɛ wʼaso ase tie me sufrɛ.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
Ɔhaw ahyɛ me kra ma na me nkwa rebɛn owu. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Wɔkan me fra wɔn a wɔrekɔ ɔda mu no; mete sɛ obi a onni ahoɔden.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Wɔayi me asi nkyɛn wɔ awufo mu, te sɛ atɔfo a wɔdeda ɔda mu, wɔn a wonkae wɔn bio, na wonhwɛ wɔn bio.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Woatow me akyene ɔda ase tɔnn, wɔ sum kabii mu.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Wʼabufuwhyew ayɛ duru wɔ me so; woama wʼasorɔkye nyinaa abu afa me so.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Woafa me nnamfonom a wɔbɛn me afi me nkyɛn woama me ho ayɛ wɔn ahi. Woaka me ahyɛ mu na mintumi nguan;
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
awerɛhow ama mʼani so ayɛ kusuu. Awurade misu frɛ wo da biara; metrɛw me nsam kyerɛ wo.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Woyɛ anwonwade kyerɛ awufo ana? Wɔn a wɔawuwu no sɔre kamfo wo ana?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Wɔka wʼadɔe ho asɛm wɔ ɔda mu, anaasɛ wo nokware ho asɛm wɔ ɔsɛe kurom ana?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Wohu wʼanwonwade wɔ beae a hɔ aduru sum, anaa wo trenee nnwuma no wɔ awerɛfiri asase so ana?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Nanso Awurade, misu frɛ wo sɛ boa me; me mpaebɔ du wʼanim adekyee mu.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Adɛn, Awurade, na wopo me na wode wʼanim hintaw me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Mahu amane fi me mmofraase na mabɛn owu; wʼahunahuna ama mabrɛ na mapa abaw.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Wʼabufuwhyew abu afa me so; wʼahunahuna asɛe me.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Daa nyinaa wotwa me ho hyia sɛ nsuyiri, na wɔabu afa me so koraa.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Woafa me yɔnkonom ne mʼadɔfo afi me nkyɛn kɔ; na sum ayɛ mʼadamfo a ɔbɛn me pɛɛ.