Псалми 88

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

Korahoğulları'nın mezmuru - İlahi - Müzik şefi için - “Mahalat Leannot” makamında - Ezrahlı Heman'ın Maskili Ya RAB, beni kurtaran Tanrı, Gece gündüz sana yakarıyorum.

2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Duam sana erişsin, Kulak ver yakarışıma.

3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)

Çünkü sıkıntıya doydum, Canım ölüler diyarına yaklaştı. (Sheol h7585)

4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Ölüm çukuruna inenler arasında sayılıyorum, Tükenmiş gibiyim;

5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Ölüler arasına atılmış, Artık anımsamadığın, İlginden yoksun, Mezarda yatan cesetler gibiyim.

6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Beni çukurun dibine, Karanlıklara, derinliklere attın.

7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)

Öfken üzerime çöktü, Dalga dalga kızgınlığınla beni ezdin. (Sela)

8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Yakınlarımı benden uzaklaştırdın, İğrenç kıldın beni gözlerinde. Kapalı kaldım, çıkamıyorum.

9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

Üzüntüden gözlerimin feri sönüyor, Her gün sana yakarıyorum, ya RAB, Ellerimi sana açıyorum.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)

Harikalarını ölülere mi göstereceksin? Ölüler mi kalkıp seni övecek? (Sela)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

Sevgin mezarda, Sadakatin yıkım diyarında duyurulur mu?

12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

Karanlıklarda harikaların, Unutulmuşluk diyarında doğruluğun bilinir mi?

13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

Ama ben, ya RAB, yardıma çağırıyorum seni, Sabah duam sana varıyor.

14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Niçin beni reddediyorsun, ya RAB, Neden yüzünü benden gizliyorsun?

15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

Düşkünüm, gençliğimden beri ölümle burun burunayım, Dehşetlerinin altında tükendim.

16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Şiddetli gazabın üzerimden geçti, Saçtığın dehşet beni yedi bitirdi.

17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

Bütün gün su gibi kuşattılar beni, Çevremi tümüyle sardılar.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

Eşi dostu benden uzaklaştırdın, Tek dostum karanlık kaldı.