< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Senhor Deus da minha salvação, diante de ti tenho clamado de dia e de noite.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Chegue a minha oração perante a tua face, inclina os teus ouvidos ao meu clamor;
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
Porque a minha alma está cheia de angustias, e a minha vida se approxima da sepultura. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Estou contado com aquelles que descem ao abysmo: estou como homem sem forças,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Apartado entre os mortos, como os feridos de morte que jazem na sepultura, dos quaes te não lembras mais, e estão cortados da tua mão.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Pozeste-me no abysmo mais profundo, em trevas e nas profundezas.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Sobre mim peza o teu furor: tu me affligiste com todas as tuas ondas (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Alongaste de mim os meus conhecidos, pozeste-me em extrema abominação para com elles: estou fechado, e não posso sair.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
A minha vista desmaia por causa da afflicção: Senhor, tenho clamado a ti todo o dia, tenho estendido para ti as minhas mãos.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Mostrarás tu maravilhas aos mortos, ou os mortos se levantarão e te louvarão? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Será annunciada a tua benignidade na sepultura, ou a tua fidelidade na perdição?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Saber-se-hão as tuas maravilhas nas trevas, e a tua justiça na terra do esquecimento?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Eu, porém, Senhor, tenho clamado a ti, e de madrugada te esperará a minha oração.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Senhor, porque rejeitas a minha alma? porque escondes de mim a tua face?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Estou afflicto, e prestes tenho estado a morrer desde a minha mocidade: emquanto soffro os teus terrores, estou distrahido.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
A tua ardente indignação sobre mim vae passando: os teus terrores me teem retalhado.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Elles me rodeiam todo o dia como agua; elles juntos me sitiam.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Desviaste para longe de mim amigos e companheiros, e os meus conhecidos estão em trevas.