Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Ein song, ein salme av Korahs born. Til songmeisteren; etter Mahalat leannot; ein song til lærdom av ezrahiten Heman. Herre, min Frelse-Gud! Dag og natt ropar eg framfyre deg.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Lat mi bøn koma for di åsyn, bøyg ditt øyra til mitt klagerop!
For mi sjæl er mett av ulukkor, og mitt liv er kome nær til helheimen. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Eg er rekna lik deim som fer ned i gravi, eg er som ein mann utan livskraft.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Eg er forlaten millom dei daude, som dei ihelslegne som ligg i gravi, som du ikkje meir kjem i hug, då dei er avskorne frå di hand.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Du hev lagt meg i den djupe hola, i myrkrer, i ovdjup.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Din harm kvilar tungt på meg, og med alle dine bylgjor trengjer du meg. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Du hev drive mine kjenningar langt burt frå meg, du hev gjort meg til ein styggedom for deim, eg er innestengd og kann ikkje koma ut.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mitt auga hev vanmegtast av liding, eg hev kalla på deg kvar dag, Herre, eg hev rett ut mine hender til deg.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Gjer du vel under for dei daude? eller vil skuggar stand upp og lova deg? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Tru dei i gravi fortel um di miskunn, og um di truskap i avgrunnen?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Vert dine under kjende i myrkret, og di rettferd i gløymelandet?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Men eg ropar til deg, Herre, og um morgonen kjem mi bøn imot deg.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Kvifor, Herre, støyter du burt mi sjæl? Kvifor løyner du ditt andlit for meg?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Arm er eg og døyande frå ungdomen av, eg ber dine rædslor, eg lyt gjeva meg yver.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Logarne av din harm hev gjenge yver meg, dine skræmor hev gjort meg til inkjes.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Dei hev ringa seg um meg som vatn all dagen, dei hev i samlag kringsett meg.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Du hev drive langt burt frå meg ven og næste, mine kjenningar er myrkret.
