Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
He waiata, he himene ma nga tama a Koraha. Ki te tino kaiwhakatangi. Maharata Reanoto. He Makiri na Hemana Eterahi. E Ihowa, e te Atua o toku whakaoranga, he tangi taku ki tou aroaro i te ao, i te po.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Kia tae atu taku inoi ki tou aroaro: whakatitahatia mai tou taringa ki taku tangi.
Kua ki hoki toku wairua i te pouri, a e whakatata ana toku ora ki te reinga. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Kua taua tahitia ahau me te hunga e heke ana ki te rua; e rite ana ahau ki te tangata kahore ona awhina!
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
I maka ki waenga i nga tupapaku, me he tangata i patua e takoto ana i te urupa, kahore nei e maharatia e koe i muri; he mea momotu ke ratou na tou ringa.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Kua whakatakotoria ahau e koe ki te rua i raro riro, ki te pouri, ki nga rire.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
E pehia ana ahau e tou riri, e pakia ana hoki e koe ki au ngaru katoa. (Hera)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Kua whakamataratia atu e koe oku hoa kia tawhiti i ahau: kua meinga ahau e koe hei mea whakarihariha ki a ratou: kua uakina mai ahau, a kahore e puta ki waho.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Kua he toku kanohi i te tangihanga: e karanga ana ahau ki a koe, e Ihowa, i nga ra katoa, kua totoro hoki oku ringa ki a koe.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Tera ranei koe e mahi merekara ki nga tupapaku? E ara koia te hunga kua mate ki te whakamoemiti ki a koe? (Hera)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Ka kauwhautia ranei tou aroha i roto i te urupa? tou pono i roto i te ngaromanga?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
E matauria koia au mea whakamiharo i roto i te pouri? tou tika i te whenua o te warewaretanga?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Ko ahau ia kua karanga ki a koe, e Ihowa: a i te ata ka tae atu taku inoi ki tou aroaro.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
He aha, e Ihowa, i panga ai toku wairua e koe? He aha i huna ai tou mata ki ahau?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
No toku tamarikitanga ake ano i pakia ai ahau, i whakahemohemo ai: i ahau e pehia ana e au whakawehi, ka pororaru noa iho.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
I tika tou riri nui ma runga i ahau; kua haukotia ahau e au mea whakawehi.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Ano he wai ratou ki te karapoti i ahau i te ra roa nei; hui tahi ratou ki te taiawhio i ahau.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Kua wehea e koe kia tawhiti atu i ahau te hoa hei aroha mai, me oku hoa ki roto ki te pouri.
