Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Ya Mukulu wa Bayimbi. Zabbuli ya Batabani ba Koola. Ayi Mukama Katonda, Omulokozi wange, nkaaba emisana n’ekiro mu maaso go.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Kkiriza okusaba kwange kutuuke gy’oli; otege okutu kwo nga nkukoowoola.
Kubanga emmeeme yange ejjudde ebizibu, era nsemberedde okufa. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Mbalirwa mu abo abaserengeta emagombe; nfaanana ng’omuntu atalina maanyi.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Bandese wano ng’afudde, nga ndi ng’abo be basse abalinda obulinzi entaana, nga tokyaddayo kubajjukira, era nga tewakyali kya kubakolera.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Ontadde mu kinnya ekisinga obuwanvu, era eky’ekizikiza ekikutte ennyo.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Obusungu bwo bumbuubuukiddeko nnyo, ng’ennyanja esiikuuse n’amayengo gaayo ne gankuba okusukkirira.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Ab’emikwano abasingira ddala okunjagala obammazeeko, n’onfuula ekyenyinyalwa gye bali. Nsibiddwa, so sisobola kwesumattula.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Amaaso gange gayimbadde olw’ennaku. Nkukoowoola buli lunaku, Ayi Mukama, ne ngolola emikono gyange gy’oli nga nkwegayirira.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Ebyamagero byo onoobikoleranga bafu? Abafudde banaagolokokanga ne bakutendereza?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Okwagala kwo onookulaganga abali emagombe n’obwesigwa bwo abo abali mu kifo eky’okuzikirira?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Ebyamagero byo binaamanyibwanga mu kifo ekyo eky’ekizikiza? Oba ebikolwa byo eby’obutuukirivu bwo bye binaamanyibwanga mu nsi eyamala edda okwerabirwa?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Naye nze, Ayi Mukama, naakabiriranga ggwe okunnyamba; buli nkya okusaba kwange kunaatuukanga gy’oli.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Ayi Mukama, onsuulidde ki? Onkwekedde ki amaaso go?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Ombonyaabonyezza okuviira ddala mu buvubuka bwange, era nga mbeera kumpi n’okufa; ngumiikirizza nnyo entiisa yo, era kaakano mpweddemu essuubi.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Obusungu bwo obubuubuuka bunzigwereddeko era bunzikkiriza. Entiisa yo tendeseemu ka buntu.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Binzingiza nga mukoka olunaku lwonna; binsaanikiridde ddala.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Ommazeeko ab’emikwano n’abo abanjagala ennyo; nsigazza nzikiza yokka.
