Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Koraha bērnu dziesma, dziedātāju vadonim, ar stabulēm dziedama. Hemana, Ezraka dēla, pamācība. Kungs, Dievs, mans Pestītājs, es Tevi piesaucu dienām naktīm.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Lai nāk mana lūgšana Tavā priekšā, atgriez Savu ausi pie manas kliegšanas.
Jo mana dvēsele ir bēdu pilna, un mana dzīvība ir tikusi klāt pie elles. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Es topu līdzināts tiem, kas bedrē nogrimst, es esmu kā vīrs, kam spēka nav.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Pie tiem nomirušiem es esmu piešķirts, tā kā tie nokautie, kas kapā guļ, ko Tu vairs nepiemini, un kas no Tavas rokas ir atšķirti.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Tu mani esi licis visdziļākā bedrē, tumsībā un dziļumā.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Tava bardzība mani spiež, Tu mani apbēdini ar visiem Saviem plūdiem. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Manus draugus Tu esi licis tālu no manis, tiem Tu mani esi darījis par negantību: es esmu kā cietumā un nevaru tikt ārā.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mana acs īgst no bēdām, ak Kungs. Es Tevi piesaucu ikdienas, es izstiepju savas rokas uz Tevi.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Vai tad Tu pie mirušiem darīsi brīnumus? Jeb vai aizmigušie celsies un Tev pateiksies? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Vai kapā sludinās Tavu žēlastību un Tavu uzticību nāves vietā?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Vai Tavus brīnumus tumsībā atzīs un Tavu taisnību tai zemē, kur neko vairs nepiemin?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Bet es Tevi piesaucu, Kungs, un mana lūgšana nāk agri Tavā priekšā.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Kāpēc Tu atstūmi, Kungs, manu dvēseli un paslēpi Savu vaigu priekš manis?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Es esmu bēdīgs un novārdzis no pašas jaunības, es ciešu Tavas briesmas, ka es gandrīz izmistu.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Tava bardzība iet pār mani, Tavas briesmas mani nospaida.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Tās mani apņem kā ūdens plūdi cauru dienu, tās visai(pilnīgi) mani apstāj.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Tu dari, ka draugi un tuvākie paliek tālu nost no manis; mani pazīstamie priekš manis apslēpjās.
